Признание
ПРИЗНАНИЕ
В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко.
После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп
блъсва яростно вътре във мен. И до смърт ме ранява.
Но надежата пази дъха ми с железни криле.
А душата крещи. Женски писък, че Тебе те няма...
Но така... в самота... не успява дори да умре.
И поне да потръпваше в страх и угода... В лъжовност.
Или болна от съвест, свойта клада сама да гради.
Тя – Душата... е само пред Тебе виновна
и превила гръбнак от любов, пак пред Теб ще мълчи.
© Ева Корназова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Липсват стиховете ти. Ти.Връщай се вече, Ев. Ив
-
минавай по-често през сайта
хубаво е , че виждам името ти онлайн днес -
Аз не съм те забравил. дори и когато този свят се срива, аз оставям като побит камък тук, Ева. Липсват ми стиховете ти. Зная, че сега си щастлива и се радвам за теб...Моето лицемерие свършва дотук...Ив
-
Благодаря за стиха Ева!Благодаря и на теб Ваше Благородие!
-
С Весела Йосифова:
...и никога не забравяй това,
което те е усмихвало някога! -
В самотата ти идвам...и стъпвам смирено на пръсти,
да не би твойта болка среднощ изведнъж да разбудя.
Но не мога, подобно монах ден и нощ да се кръстя
и да вярвам, че ти ще се върнеш...или да повярвам в заблуда...
Ти си тръгна... но сякаш надеждата в мен не изстина
да извая цвета на очите ти, твоето тяло от мрамор,
и да пазя словата ти - с дъх на малиново вино,
приютен под смълчаната вис на изящното рамо...
И преди даже клада да вдигнеш. аз вече над нея се свличам
по-богат с тази обич, която не мога, а искам да имам,
и сънувам все диви треви, връх опрели в душата ми птича,
претопили с дъха си дори и безкрайната зима...
-
"Тя – Душата... е само пред Тебе виновна"
Той всички вини прощава!
Радостна Коледа, Евита! -
Прекрасен стих, Ева!
"В самотата си залеза огнен и тъжен потапям.
Всяка смърт на деня доближава ме бавно към Теб.
Гоня сънища. Стигам ги само за кратко..."
Честито Рождество Христово!
Нека е светло в душата ти, Ев! -
Разкошен тъжен стих!
Поздравления, Евче!
И весели празници! -
Прекрасна поезия, Ева! Тъгата в стиховете ти не ти пречи сигурно и достойно да стоиш убедително в творческия си апогей - оболена и великодушна, създаваща от страданието мъдрост вместо хленч, себераздадена и себепосветена на най-красивото човешко чувство - обичането. Сутринта прочетох тези твои стихове.Възхищавам ти се! И ти пожелавам най-щедрата взаимност за всеотдайната ти и благородна душа! Светли празници!
-
Сирно...
Светли Празници! -
!!!
Страхотно е,Ева!Минавай по-честичко тук-приятно е!
Весели празници! -
"После - жалния вопъл на утрото, някак нелеп
блъсва яростно вътре във мен. И до смърт ме ранява.
Но надежата пази дъха ми с железни криле"
Прекрасен стих, Ева!
Запази винаги тази своя надежда!!!
Весела Коледа! -
... Ев*...
-
Прекрасен стих!!!
-
!!!
-
Много силен и болезнен стих!
-
Скъпа,скъпа, моя, Ева...!!!!!!!
-
прекрасна!
аплодирам те!
и аз така,гоня сънища... великолепен стих -
Животът е кратък, зарежи правилата,
прости бързо, целувай бавно,
обичай искрено - до полуда
и никога не забравяй това,
което те е усмихвало някога!
Весели празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
