Признание човешко на скитник по душа

ПРИЗНАНИЕ ЧОВЕШКО НА СКИТНИК ПО ДУША

Ще седнеш ли до мен?
Ще ти разкажа приказка. Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа.
Не гледай, че сега съм дрипава.
Свещени са одеждите,
когато в тях едно сърце пулсира.
Богатство е да се усмихваш,
че всичко си опитал
и има още истини напред.
Не, не съм бездомница.
Имам си достатъчно от своите мечти.
Платила съм си скъпо всяка волност
и греха изплащам всеки ден.
Назад не се обръщам,
там оставих красота.
Усмихваш се...
Повярвай ми, така е.
Научих се да бъда себе си
и в мисълта си непокорна
разлаях всички гладни кучета около мен.
Сега съм истинска,
понякога окаляна в груба нежност
и аз прегръщам своята тъга.
Прелиствам прокъсаните страници на времето
и гледам да не оправдавам себе си,
че във своя камък на чакащите истини
препъвам се за кратък миг да се поспра.
Не се плаши. Аз така си говоря.
Душата ми е същата – танцуваща скитница.
Моята обич с шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Сънищата ми разюздани коне,
животът ми разтърсван от житейски урагани.
Не мога да се спра.
Душата ми на пойна птица се превръща
и с радост сърцето тържествува,
когато ме огреят с усмивка.
Очите ти са изненадано бездънни.
Май не съм добър разказвач.
Поспрях за малко,
въздух да поема,
да попия и от твоята мъдрост.
Дори не те попитах
искаш ли да ме изслушаш.
Но при скитниците рядко спират.
Ей, тук обличам дрипите
и тръгвам по света танцуваща да скитам,
с надежда да раздам по някоя мечта.
А ти, ти постой още малко така.
Почакай, на друг да разкажеш за любовта,
че свещена е във сърцето всяка дрипа
загърнала и моята и твоята душа. 

https://www.youtube.com/watch?v=kYncwMZ3dIQ