ПРИЗНАНИЕ ЧОВЕШКО НА СКИТНИК ПО ДУША

Ще седнеш ли до мен?
Ще ти разкажа приказка. Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа.
Не гледай, че сега съм дрипава.
Свещени са одеждите,
когато в тях едно сърце пулсира.
Богатство е да се усмихваш,
че всичко си опитал
и има още истини напред.
Не, не съм бездомница.
Имам си достатъчно от своите мечти.
Платила съм си скъпо всяка волност
и греха изплащам всеки ден.
Назад не се обръщам,
там оставих красота.
Усмихваш се...
Повярвай ми, така е.
Научих се да бъда себе си
и в мисълта си непокорна
разлаях всички гладни кучета около мен.
Сега съм истинска,
понякога окаляна в груба нежност
и аз прегръщам своята тъга.
Прелиствам прокъсаните страници на времето
и гледам да не оправдавам себе си,
че във своя камък на чакащите истини
препъвам се за кратък миг да се поспра.
Не се плаши. Аз така си говоря.
Душата ми е същата – танцуваща скитница.
Моята обич с шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Сънищата ми разюздани коне,
животът ми разтърсван от житейски урагани.
Не мога да се спра.
Душата ми на пойна птица се превръща
и с радост сърцето тържествува,
когато ме огреят с усмивка.
Очите ти са изненадано бездънни.
Май не съм добър разказвач.
Поспрях за малко,
въздух да поема,
да попия и от твоята мъдрост.
Дори не те попитах
искаш ли да ме изслушаш.
Но при скитниците рядко спират.
Ей, тук обличам дрипите
и тръгвам по света танцуваща да скитам,
с надежда да раздам по някоя мечта.
А ти, ти постой още малко така.
Почакай, на друг да разкажеш за любовта,
че свещена е във сърцето всяка дрипа
загърнала и моята и твоята душа. 

https://www.youtube.com/watch?v=kYncwMZ3dIQ