Събуждам се сутрин,
оставам сломена,
но не за дълго,
защото знам, че ти си до мен.

Небе със нанизани като мъниста облаци,
събират в едно желанието ми да се видим отново....
но не и тук!!
А на по - добро място,
където и двамата да си отдъхнем, прегърнати, останали без дъх.

Обичам те! Това не е ли достатъчно!                    Искам да си тук, а не само в мечтите ми.
Задушавам се без теб. Капки кръв по тялото се стичат, без да спрат - 
остават там, непроменени.

Исках да ти кажа още веднъж: Обичам те!                Но ти не беше там. Стаята останала е празна
като пустиня - няма и безпаметна.

А, аз сега на пода,
преливаща от страст и омраза,
предаваща своята душа,
чакам....и чакам!


                                                     Ст.И.И.