Събуждам се сутрин,
оставам сломена,
но не за дълго,
защото знам, че ти си до мен.
Небе със нанизани като мъниста облаци,
събират в едно желанието ми да се видим отново....
но не и тук!!
А на по - добро място,
където и двамата да си отдъхнем, прегърнати, останали без дъх.
Обичам те! Това не е ли достатъчно! Искам да си тук, а не само в мечтите ми.
Задушавам се без теб. Капки кръв по тялото се стичат, без да спрат -
остават там, непроменени. ...