Jul 23, 2019, 7:52 AM

Признание или лъжа

  Poetry
673 0 0

Събуждам се сутрин,
оставам сломена,
но не за дълго,
защото знам, че ти си до мен.

Небе със нанизани като мъниста облаци,
събират в едно желанието ми да се видим отново....
но не и тук!!
А на по - добро място,
където и двамата да си отдъхнем, прегърнати, останали без дъх.

Обичам те! Това не е ли достатъчно!                    Искам да си тук, а не само в мечтите ми.
Задушавам се без теб. Капки кръв по тялото се стичат, без да спрат - 
остават там, непроменени.

Исках да ти кажа още веднъж: Обичам те!                Но ти не беше там. Стаята останала е празна
като пустиня - няма и безпаметна.

А, аз сега на пода,
преливаща от страст и омраза,
предаваща своята душа,
чакам....и чакам!


                                                     Ст.И.И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stefania Ilieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....