16 oct 2019, 22:37

Призори

  Poesía » Otra
1.5K 9 6

Призори щом като слънце изгрее,

рано събуждат се птици небесни...

Тръпне сърцето, душата ми пее,

тръгвам по пътища стръмни и тесни.

 

Духом минавам над къщи, дворове,

там, дето има самотни поети.

Моята обич в очите що свети,

нека им устни в усмивка разтвори!

 

12,45 ч.,30 юли 2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Дочке, за посещението на моята страница! Желая ти здраве и творчески успехи!
  • Позитивно и много искрено!
  • Благодаря ти Цвете за искрените и хубави думи. Трогнат съм. Имаш добра душа, в хармония с псевдонима, който носиш. Бог да те дари със здраве щастие и творчески успехи!
    Благодаря и на тебе Гавраиле за коментара! И на теб ти желая всичко най хубаво
    Благодаря на Мариана, Пепи, Юри и Цветето за добавката в любими.
    Благодаря и на всички онези, които до този момент само прочетоха.
    Към всички вас, приятели, моите най-големи искрени почитания!
  • Браво!
  • Разкошно стихотворение!
    Желая ти от все сърце много, много здраве!!! И не спирай да мислиш позитивно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...