9 abr 2017, 1:54

Призовани

  Poesía » Otra
404 2 0

        Призовани сме пред себе си,

        дали да тръгнем към богатите

        или в страната да останем

        при бедните си братя.

 

        Призовани сме пред съвестта си,

        оставили семейство, дом,

        да скитаме сами, недраги

        или глада вседневен да делим.

 

         Призовани сме от Майката Родина

         дилема мъчна да решим,

         завинаги във нея да останем

         или от златото да се изкушим.

 

         Призовани сме пред Бог,

         сърцата наши да изстинат,

         забравили за майка и баща

         или до гроб да любим таз земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...