10 jul 2008, 8:40

Призрачно

925 0 2

Подгони ме луната към дома,
постла ми буен вятър тънки дрипи
да легна върху яворно легло
и плод от нар със тебе да опитам.

Запя ми тихо нощното щурче
и в тъмнината пламъче запали.
С парфюм светулките ли ни поръсват нас
или това са цъфналите далии?

Не късай ризата на нощната тъма.
Не разпилявай с шепи лудостта ни.
Бъди внимателен, загадъчен, свенлив.
Безплътна ще съм в твоето мечтание
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...