Призраци

24 dic 2007, 22:18

Poesía » De amor

750 0 2

Призраци

Призраци страшни плашат ме среднощ.

Призраци от пепелта от нашата любов.

Страх ме е сама да стоя в бялото легло,

пусто, самотно, непорочно е то.

Денят е мъртъв и студен за мен

и всеки изминал грозен час

ме връща в спомените с нас.

И подсказват ми, че ще те видя пак

в сънища красиви, мечти неосъществими.

Любовта наша е като камък.

Вечна, но мъртва е тя.

Вечен е спомена,

мъртво е бъдещето

за две разлюбени сърца...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.