Призраци
Призраци страшни плашат ме среднощ.
Призраци от пепелта от нашата любов.
Страх ме е сама да стоя в бялото легло,
пусто, самотно, непорочно е то.
Денят е мъртъв и студен за мен
и всеки изминал грозен час
ме връща в спомените с нас.
И подсказват ми, че ще те видя пак
в сънища красиви, мечти неосъществими.
Любовта наша е като камък.
Вечна, но мъртва е тя.
Вечен е спомена,
мъртво е бъдещето
за две разлюбени сърца...
© Вероника Шефченко All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
