Призраци
Призраци
Призраци страшни плашат ме среднощ.
Призраци от пепелта от нашата любов.
Страх ме е сама да стоя в бялото легло,
пусто, самотно, непорочно е то.
Денят е мъртъв и студен за мен
и всеки изминал грозен час
ме връща в спомените с нас.
И подсказват ми, че ще те видя пак
в сънища красиви, мечти неосъществими.
Любовта наша е като камък.
Вечна, но мъртва е тя.
Вечен е спомена,
мъртво е бъдещето
за две разлюбени сърца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Шефченко Все права защищены
