7 jun 2011, 21:12

Призрак на жената в мен

  Poesía
758 0 3

Жената в мен. Жената знае всичко.

A момичето понякога е вятър.

Жената знае - пада се от ниско,

а момичето хвърчи към небесата.

 

Жената е различна. Стои мирно,

а момичето не спира да се гони.

Различна е. Това е очебийно.

Не плаче. A по нея сълзи ронят.

 

Момичето държи все още

моя фронт. Дали жената ще отстъпи?

Засега редуват се. По нощите.

Но някой ден едната ще изпъкне.

 

Или момичето в мен ще осъзнае,

че е призрак на жената в мен –

призрак, който трябва много да мечтае.

Иначе е ветрено студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...