7 jun 2011, 21:12

Призрак на жената в мен

  Poesía
763 0 3

Жената в мен. Жената знае всичко.

A момичето понякога е вятър.

Жената знае - пада се от ниско,

а момичето хвърчи към небесата.

 

Жената е различна. Стои мирно,

а момичето не спира да се гони.

Различна е. Това е очебийно.

Не плаче. A по нея сълзи ронят.

 

Момичето държи все още

моя фронт. Дали жената ще отстъпи?

Засега редуват се. По нощите.

Но някой ден едната ще изпъкне.

 

Или момичето в мен ще осъзнае,

че е призрак на жената в мен –

призрак, който трябва много да мечтае.

Иначе е ветрено студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...