7 jun 2011, 21:12

Призрак на жената в мен

  Poesía
765 0 3

Жената в мен. Жената знае всичко.

A момичето понякога е вятър.

Жената знае - пада се от ниско,

а момичето хвърчи към небесата.

 

Жената е различна. Стои мирно,

а момичето не спира да се гони.

Различна е. Това е очебийно.

Не плаче. A по нея сълзи ронят.

 

Момичето държи все още

моя фронт. Дали жената ще отстъпи?

Засега редуват се. По нощите.

Но някой ден едната ще изпъкне.

 

Или момичето в мен ще осъзнае,

че е призрак на жената в мен –

призрак, който трябва много да мечтае.

Иначе е ветрено студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...