Призрак на жената в мен
Жената в мен. Жената знае всичко.
A момичето понякога е вятър.
Жената знае - пада се от ниско,
а момичето хвърчи към небесата.
Жената е различна. Стои мирно,
а момичето не спира да се гони.
Различна е. Това е очебийно.
Не плаче. A по нея сълзи ронят.
Момичето държи все още
моя фронт. Дали жената ще отстъпи?
Засега редуват се. По нощите.
Но някой ден едната ще изпъкне.
Или момичето в мен ще осъзнае,
че е призрак на жената в мен –
призрак, който трябва много да мечтае.
Иначе е ветрено студен.
© Цвет All rights reserved.
и благодарности, че се отбихте в моя свят! 
