Призрак на отминала любов
Блясва пламък! Миг и после вечност...
Последен дъх и после само тъмнина...
Леден пламък на позната болест,
стара рана - белег на смъртта...
Безплътен призрак на отминала любов
докосва струна на забравен живот!
В гърдите надига се отчаян зов...
Блясва острие... и после само тишина...
Полита откъснат лист на роза,
след миг килим от пламнали листа!
От мъртвите очи спуска се сълза,
леденият бисер на смъртта...
© Диа-непокорна Todos los derechos reservados