24.01.2008 г., 16:32

Призрак на отминала любов

858 0 3

   Призрак на отминала любов

 

Блясва пламък! Миг и после вечност...

Последен дъх и после само тъмнина...

Леден пламък на позната болест,

стара рана - белег на смъртта...

Безплътен призрак на отминала любов

докосва струна на забравен  живот!

В гърдите надига се отчаян зов...

Блясва острие... и после само тишина...

Полита откъснат лист на роза,

след миг килим от пламнали листа!

От мъртвите очи спуска се сълза,

леденият бисер на смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...