Призрак на отминала любов
Блясва пламък! Миг и после вечност...
Последен дъх и после само тъмнина...
Леден пламък на позната болест,
стара рана - белег на смъртта...
Безплътен призрак на отминала любов
докосва струна на забравен живот!
В гърдите надига се отчаян зов...
Блясва острие... и после само тишина...
Полита откъснат лист на роза,
след миг килим от пламнали листа!
От мъртвите очи спуска се сълза,
леденият бисер на смъртта...
© Диа-непокорна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
