С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек,
но за мен си призрак.
Да, същият,
на моите страхове...
Лентата връщам -
сините ледове...
Аз разплетох моите думи.
Сега мълчаливо крещя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.