katkatkat (Катя)
155 1149
Aug 8, 2008, 8:40 PM

Призракът в синьо 

  Poetry » Other
550 0 9

С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек,
но за мен си призрак.
Да, същият,
на моите страхове...
Лентата връщам -
сините ледове...

Аз разплетох моите думи.
Сега мълчаливо крещя.
Явно по между ни
е отредено да има стена...

Сините ледове,
стени и страхове
издигам аз,
ти ги осветяваш.
Не ни раздавам роли,
но май така се получава...
Разтапям се,
но нещо ме вледенява...
Да стана опитвам се,
а сякаш всичко ме сковава...

Намразвам всеки ход,
поглеждайки назад.
Но знам, че в твоя живот
има място за моя малък свят...

 

 

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??