katkatkat (Катя) katkatkat (Катя)
1 155
Aug 8, 2008, 8:40 PM

Призракът в синьо

  Poetry » Other
705 0 9

С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек,
но за мен си призрак.
Да, същият,
на моите страхове...
Лентата връщам -
сините ледове...

Аз разплетох моите думи.
Сега мълчаливо крещя.
Явно по между ни
е отредено да има стена...

Сините ледове,
стени и страхове
издигам аз,
ти ги осветяваш.
Не ни раздавам роли,
но май така се получава...
Разтапям се,
но нещо ме вледенява...
Да стана опитвам се,
а сякаш всичко ме сковава...

Намразвам всеки ход,
поглеждайки назад.
Но знам, че в твоя живот
има място за моя малък свят...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0