Призракът в синьо
С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек,
но за мен си призрак.
Да, същият,
на моите страхове...
Лентата връщам -
сините ледове...
Аз разплетох моите думи.
Сега мълчаливо крещя.
Явно по между ни
е отредено да има стена...
Сините ледове,
стени и страхове
издигам аз,
ти ги осветяваш.
Не ни раздавам роли,
но май така се получава...
Разтапям се,
но нещо ме вледенява...
Да стана опитвам се,
а сякаш всичко ме сковава...
Намразвам всеки ход,
поглеждайки назад.
Но знам, че в твоя живот
има място за моя малък свят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
Поздрав, много ми допадна!
