8 авг. 2008 г., 20:40

Призракът в синьо

714 0 9

С думите някак
стигаш до мен -
сякаш блясък
на лъскав сатен...
Ти си човек,
но за мен си призрак.
Да, същият,
на моите страхове...
Лентата връщам -
сините ледове...

Аз разплетох моите думи.
Сега мълчаливо крещя.
Явно по между ни
е отредено да има стена...

Сините ледове,
стени и страхове
издигам аз,
ти ги осветяваш.
Не ни раздавам роли,
но май така се получава...
Разтапям се,
но нещо ме вледенява...
Да стана опитвам се,
а сякаш всичко ме сковава...

Намразвам всеки ход,
поглеждайки назад.
Но знам, че в твоя живот
има място за моя малък свят...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...