13 nov 2025, 22:08

Призвание

  Poesía
78 1 0

Душата ми прокудена от всичко светско,

обута в старите галоши на живота,

по друма свой вървеше, но по детски

усмихваше се в своята тревога.

 

По пътя галена от ветровете нежни

и спъваща се в камъни жестоки.

Мечтите носеща в дисагите си вехти,

подпряна не в тояга, а в Надежда!

 

По пътя срещаше любов и хора,

запътени по свои друми.

Понякога оставаха в живота ми,

а с други...си разменяхме по дума .

 

Замислена и носеща товара си,

подминах знаци и упътващи табели.

За минало - не търся оправдания .

Напред, са само светофари смели!

 

Поспира се душата при Мъдреца,

поседнал на крайъгълния камък.

От думите му ще сплета венеца .

Ще взема огън и за своя пламък!

 

Ще срещам с моя огън на живота,

прокудени души от всичко светско.

По друми ще ги водя... но ще искам,

да светят ярко в пътя... и на воля!

 

Юли 2019 г

Галита

.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Георгиева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...