Призвание

Душата ми прокудена от всичко светско,

обута в старите галоши на живота,

по друма свой вървеше, но по детски

усмихваше се в своята тревога.

По пътя галена от ветровете нежни

и спъваща се в камъни жестоки.

Мечтите носеща в дисагите си вехти,

подпряна не в тояга, а в Надежда!

По пътя срещаше любов и хора,

запътени по свои друми.

Понякога оставаха в живота ми,

а с други...си разменяхме по дума .

Замислена и носеща товара си,

подминах знаци и упътващи табели.

За минало - не търся оправдания .

Напред, са само светофари смели!

Поспира се душата при Мъдреца,

поседнал на крайъгълния камък.

От думите му ще сплета венеца .

Ще взема огън и за своя пламък!

Ще срещам с моя огън на живота,

прокудени души от всичко светско.

По друми ще ги водя... но ще искам,

да светят ярко в пътя... и на воля!

Юли 2019 г

Галита

.