13 нояб. 2025 г., 22:08

Призвание

77 1 0

Душата ми прокудена от всичко светско,

обута в старите галоши на живота,

по друма свой вървеше, но по детски

усмихваше се в своята тревога.

 

По пътя галена от ветровете нежни

и спъваща се в камъни жестоки.

Мечтите носеща в дисагите си вехти,

подпряна не в тояга, а в Надежда!

 

По пътя срещаше любов и хора,

запътени по свои друми.

Понякога оставаха в живота ми,

а с други...си разменяхме по дума .

 

Замислена и носеща товара си,

подминах знаци и упътващи табели.

За минало - не търся оправдания .

Напред, са само светофари смели!

 

Поспира се душата при Мъдреца,

поседнал на крайъгълния камък.

От думите му ще сплета венеца .

Ще взема огън и за своя пламък!

 

Ще срещам с моя огън на живота,

прокудени души от всичко светско.

По друми ще ги водя... но ще искам,

да светят ярко в пътя... и на воля!

 

Юли 2019 г

Галита

.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Георгиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...