7 dic 2013, 20:13  

Призвание

  Poesía
670 0 0

Завърших с отличие, останах доволна.

Изпълних една своя детска мечта -

да стана учител, да бъда "водача"

на малките дето откриват света.

Разкривам пред жадните погледи блеснали,

един нов свят непознат и голям.

Откриваме заедно нови пътеки.

Пътуваме с кораби, летим с делтаплан.

И имаме своите трудни моменти

думи нови, незнайни, 

казваме трудно през смях.

И задачи решаваме

даже с едно неизвестно...

"- А едно наум има ли?

- Даже хич и не знам!"

И минутите кратки 

между новите  знания,

запълвахме с песни, игри 

и малко повече смях.

А децата ми бяха 

герои страшни, безстрашни,

които смело пътуваха

в живота без страх.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Бунева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...