Dec 7, 2013, 8:13 PM  

Призвание

  Poetry
667 0 0

Завърших с отличие, останах доволна.

Изпълних една своя детска мечта -

да стана учител, да бъда "водача"

на малките дето откриват света.

Разкривам пред жадните погледи блеснали,

един нов свят непознат и голям.

Откриваме заедно нови пътеки.

Пътуваме с кораби, летим с делтаплан.

И имаме своите трудни моменти

думи нови, незнайни, 

казваме трудно през смях.

И задачи решаваме

даже с едно неизвестно...

"- А едно наум има ли?

- Даже хич и не знам!"

И минутите кратки 

между новите  знания,

запълвахме с песни, игри 

и малко повече смях.

А децата ми бяха 

герои страшни, безстрашни,

които смело пътуваха

в живота без страх.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Бунева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...