4 jul 2016, 11:06

Пробив

  Poesía
1.1K 0 7

Пробив

 

Не очаквах от мечтата си протест -

зад борда да ме хвърли, в ад от мъка!

Не мога да заслужа пълно шест,

щом целих точно, но отместих лъка?

 

Няма наранени и излъгани

в магията на скъпата ни тайна.

Само чувства тесни и обвързани

в погледи вибриращо-безкрайни.

 

Няма откровения и думи

в  неочакваните, сладки пориви.

Има само избори разумни,

до корена спасения, изровени.      

                                                                      

Решението - правилно двустранно

за двамата,  по пътя отговорен:

Ти – от самотата ближеш рани,

Аз – запълвам техните пробойни.

 

02-05-2016 г.

Д.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...