4 jul 2016, 11:06

Пробив 

  Poesía
785 0 7

Пробив

 

Не очаквах от мечтата си протест -

зад борда да ме хвърли, в ад от мъка!

Не мога да заслужа пълно шест,

щом целих точно, но отместих лъка?

 

Няма наранени и излъгани

в магията на скъпата ни тайна.

Само чувства тесни и обвързани

в погледи вибриращо-безкрайни.

 

Няма откровения и думи

в  неочакваните, сладки пориви.

Има само избори разумни,

до корена спасения, изровени.      

                                                                      

Решението - правилно двустранно

за двамата,  по пътя отговорен:

Ти – от самотата ближеш рани,

Аз – запълвам техните пробойни.

 

02-05-2016 г.

Д.В.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??