4 jul 2016, 11:06

Пробив

  Poesía
1.1K 0 7

Пробив

 

Не очаквах от мечтата си протест -

зад борда да ме хвърли, в ад от мъка!

Не мога да заслужа пълно шест,

щом целих точно, но отместих лъка?

 

Няма наранени и излъгани

в магията на скъпата ни тайна.

Само чувства тесни и обвързани

в погледи вибриращо-безкрайни.

 

Няма откровения и думи

в  неочакваните, сладки пориви.

Има само избори разумни,

до корена спасения, изровени.      

                                                                      

Решението - правилно двустранно

за двамата,  по пътя отговорен:

Ти – от самотата ближеш рани,

Аз – запълвам техните пробойни.

 

02-05-2016 г.

Д.В.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...