Пробив
Пробив
Не очаквах от мечтата си протест -
зад борда да ме хвърли, в ад от мъка!
Не мога да заслужа пълно шест,
щом целих точно, но отместих лъка?
Няма наранени и излъгани
в магията на скъпата ни тайна.
Само чувства тесни и обвързани
в погледи вибриращо-безкрайни.
Няма откровения и думи
в неочакваните, сладки пориви.
Има само избори разумни,
до корена спасения, изровени.
Решението - правилно двустранно
за двамата, по пътя отговорен:
Ти – от самотата ближеш рани,
Аз – запълвам техните пробойни.
02-05-2016 г.
Д.В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
