11 mar 2021, 7:41

Проблясъци

  Poesía » Otra
877 0 4

Кокичета. Лалета. Минзухари.

И люляци цъфтят.  Прекрасно.

Пробуждат се копнежи стари,

в душата ти проблясват страсти.

И колко овехтяла е стратегията,

да търсиш на спокойствието силата.

Как искаш да захвърлиш дрямката,

да бъдеш пак онази, дивата,

и непокорна, силна, с вяра,

че истинска и дивна 

е любовта, когато е взаимна.

Но и това не е достатъчно.

Остава да усещаш тръпката,

че жив си и че можеш,

 макар и със една, едничка стъпка,

да промениш света,

във който дишаш и живееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иване! Поздрави!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Благодаря ти, че мислиш така, Дарина! Поздрави!
  • Харесва ми стилът ти на изразяване, близък ми е, естествен е.
    Скоро си мислех за взаимността. Взаимна любов и споделена любов не са едно и също. Несподелена любов няма, така че много правилно си избрала думата взаимна

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....