11 mar 2021, 7:41

Проблясъци 

  Poesía » Otra
464 0 4

Кокичета. Лалета. Минзухари.

И люляци цъфтят.  Прекрасно.

Пробуждат се копнежи стари,

в душата ти проблясват страсти.

И колко овехтяла е стратегията,

да търсиш на спокойствието силата.

Как искаш да захвърлиш дрямката,

да бъдеш пак онази, дивата,

и непокорна, силна, с вяра,

че истинска и дивна 

е любовта, когато е взаимна.

Но и това не е достатъчно.

Остава да усещаш тръпката,

че жив си и че можеш,

 макар и със една, едничка стъпка,

да промениш света,

във който дишаш и живееш.

© Наташа Биразова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Иване! Поздрави!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Благодаря ти, че мислиш така, Дарина! Поздрави!
  • Харесва ми стилът ти на изразяване, близък ми е, естествен е.
    Скоро си мислех за взаимността. Взаимна любов и споделена любов не са едно и също. Несподелена любов няма, така че много правилно си избрала думата взаимна
Propuestas
: ??:??