11 мар. 2021 г., 07:41

Проблясъци

886 0 4

Кокичета. Лалета. Минзухари.

И люляци цъфтят.  Прекрасно.

Пробуждат се копнежи стари,

в душата ти проблясват страсти.

И колко овехтяла е стратегията,

да търсиш на спокойствието силата.

Как искаш да захвърлиш дрямката,

да бъдеш пак онази, дивата,

и непокорна, силна, с вяра,

че истинска и дивна 

е любовта, когато е взаимна.

Но и това не е достатъчно.

Остава да усещаш тръпката,

че жив си и че можеш,

 макар и със една, едничка стъпка,

да промениш света,

във който дишаш и живееш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иване! Поздрави!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Благодаря ти, че мислиш така, Дарина! Поздрави!
  • Харесва ми стилът ти на изразяване, близък ми е, естествен е.
    Скоро си мислех за взаимността. Взаимна любов и споделена любов не са едно и също. Несподелена любов няма, така че много правилно си избрала думата взаимна

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...