11 мар. 2021 г., 07:41

Проблясъци

880 0 4

Кокичета. Лалета. Минзухари.

И люляци цъфтят.  Прекрасно.

Пробуждат се копнежи стари,

в душата ти проблясват страсти.

И колко овехтяла е стратегията,

да търсиш на спокойствието силата.

Как искаш да захвърлиш дрямката,

да бъдеш пак онази, дивата,

и непокорна, силна, с вяра,

че истинска и дивна 

е любовта, когато е взаимна.

Но и това не е достатъчно.

Остава да усещаш тръпката,

че жив си и че можеш,

 макар и със една, едничка стъпка,

да промениш света,

във който дишаш и живееш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Биразова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иване! Поздрави!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Благодаря ти, че мислиш така, Дарина! Поздрави!
  • Харесва ми стилът ти на изразяване, близък ми е, естествен е.
    Скоро си мислех за взаимността. Взаимна любов и споделена любов не са едно и също. Несподелена любов няма, така че много правилно си избрала думата взаимна

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...