Mar 11, 2021, 7:41 AM

Проблясъци

  Poetry » Other
871 0 4

Кокичета. Лалета. Минзухари.

И люляци цъфтят.  Прекрасно.

Пробуждат се копнежи стари,

в душата ти проблясват страсти.

И колко овехтяла е стратегията,

да търсиш на спокойствието силата.

Как искаш да захвърлиш дрямката,

да бъдеш пак онази, дивата,

и непокорна, силна, с вяра,

че истинска и дивна 

е любовта, когато е взаимна.

Но и това не е достатъчно.

Остава да усещаш тръпката,

че жив си и че можеш,

 макар и със една, едничка стъпка,

да промениш света,

във който дишаш и живееш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Биразова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Иване! Поздрави!
  • Харесва ми! Поздравления!
  • Благодаря ти, че мислиш така, Дарина! Поздрави!
  • Харесва ми стилът ти на изразяване, близък ми е, естествен е.
    Скоро си мислех за взаимността. Взаимна любов и споделена любов не са едно и също. Несподелена любов няма, така че много правилно си избрала думата взаимна

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...