8 abr 2024, 6:39

Проблясъци

  Poesía
557 1 0

 Някой,  някъде би ти казал
ти си твоя  пророк гадател.
Влизаш в своeто съзнание
 други мисли виждаш,  с мимолетния  проблясък.

 

 Разбираш  кой поглежда в твоя  блясък
по очите му отгатваш,  палиш ли  в него  ти симпатия 
Болезнени са миговете кратки
ако ти  пропуснеш   своя миг проблясък? 
 
Те са като нощни падащи звезди
докато погледнеш и метеора ти ще изгори
А някой, някъде е казал
видиш ли го, кажи желая и мечтата ти ще стане.
 
Ще мине време,  болките ще избледнеят
и проблясъци в белези по теб ще светят.
Да прикриеш тези мисли от сърцето
туй не значи че раните,  излекувал си ги вече!

 

Някога, някой на теб   ще каже
не разгада,  своите малки мигове проблясъци.
В живота нищо не е случайно
проблясъка е влюбване,  ненадейно и безкрайно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Тихомиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...