Някой, някъде би ти казал
ти си твоя пророк гадател.
Влизаш в своeто съзнание
други мисли виждаш, с мимолетния проблясък.
Разбираш кой поглежда в твоя блясък
по очите му отгатваш, палиш ли в него ти симпатия
Болезнени са миговете кратки
ако ти пропуснеш своя миг проблясък?
Те са като нощни падащи звезди
докато погледнеш и метеора ти ще изгори
А някой, някъде е казал
видиш ли го, кажи желая и мечтата ти ще стане.
Ще мине време, болките ще избледнеят
и проблясъци в белези по теб ще светят.
Да прикриеш тези мисли от сърцето
туй не значи че раните, излекувал си ги вече!
Някога, някой на теб ще каже
не разгада, своите малки мигове проблясъци.
В живота нищо не е случайно
проблясъка е влюбване, ненадейно и безкрайно!
© Найден Тихомиров All rights reserved.