12 oct 2014, 21:48  

Прободен от знамения

  Poesía
314 0 0

Колко черни майки споменавам,

всеки ден когато съм навън!

Всички благослова заслужават.

Има ли светкавица без гръм?

 

Даже ми се иска да се върна,

поздравче за всички им, да дам.

Тъпотата мога да прегърна,

но такава тъпота?... Не знам!

 

Мислех си, че има изключения.

Няма! Уверявам ви в това!

Днес направих свойте заключения

с благослов от моята уста.

 

Моля, не обиждайте овцете

с черен цвят във стадото, че може

те да са еднакви общо взето,

под онази разноцветна кожа.

 

Черен сред човеците е грешка.

Не, расист. Аз бълвам наблюдения.

Може би са дяволска насмешка,

появила се като знамение???...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...