12 окт. 2014 г., 21:48  

Прободен от знамения

315 0 0

Колко черни майки споменавам,

всеки ден когато съм навън!

Всички благослова заслужават.

Има ли светкавица без гръм?

 

Даже ми се иска да се върна,

поздравче за всички им, да дам.

Тъпотата мога да прегърна,

но такава тъпота?... Не знам!

 

Мислех си, че има изключения.

Няма! Уверявам ви в това!

Днес направих свойте заключения

с благослов от моята уста.

 

Моля, не обиждайте овцете

с черен цвят във стадото, че може

те да са еднакви общо взето,

под онази разноцветна кожа.

 

Черен сред човеците е грешка.

Не, расист. Аз бълвам наблюдения.

Може би са дяволска насмешка,

появила се като знамение???...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...