10 ene 2019, 18:26  

Пробуждане

  Poesía
861 0 3

Силата е в мен,

мастилото - в ръката, 

животът си е мой,

аз творя правилата.

Живея в собствен тон,

далеч от чуждите окови

и често срещам хорски упрек,

в погледа

и в думите.

 

О, братя мои, 

отворете си очите,

и вашата ръка 

тъй тежка е кат мойта.

Господари свои

Вий от днес бъдете,

чуждите окови потрошете.

Защо е даден нам

туй щастие - живот,

щом в чужди ръки 

всички го оставяте?

 

О, братя мои,

отворете си очите,

щастието си върнете.

Мастилото е в моите

и в вашите ръце,

останалото 

има го в гърдите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Radiyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...