10.01.2019 г., 18:26  

Пробуждане

857 0 3

Силата е в мен,

мастилото - в ръката, 

животът си е мой,

аз творя правилата.

Живея в собствен тон,

далеч от чуждите окови

и често срещам хорски упрек,

в погледа

и в думите.

 

О, братя мои, 

отворете си очите,

и вашата ръка 

тъй тежка е кат мойта.

Господари свои

Вий от днес бъдете,

чуждите окови потрошете.

Защо е даден нам

туй щастие - живот,

щом в чужди ръки 

всички го оставяте?

 

О, братя мои,

отворете си очите,

щастието си върнете.

Мастилото е в моите

и в вашите ръце,

останалото 

има го в гърдите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Radiyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...