Jan 10, 2019, 6:26 PM  

Пробуждане

  Poetry
856 0 3

Силата е в мен,

мастилото - в ръката, 

животът си е мой,

аз творя правилата.

Живея в собствен тон,

далеч от чуждите окови

и често срещам хорски упрек,

в погледа

и в думите.

 

О, братя мои, 

отворете си очите,

и вашата ръка 

тъй тежка е кат мойта.

Господари свои

Вий от днес бъдете,

чуждите окови потрошете.

Защо е даден нам

туй щастие - живот,

щом в чужди ръки 

всички го оставяте?

 

О, братя мои,

отворете си очите,

щастието си върнете.

Мастилото е в моите

и в вашите ръце,

останалото 

има го в гърдите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Radiyana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...