21 ago 2020, 6:09

Пробуждане

1.2K 0 0

Утрото почука на прозореца

със твойте пръсти ме събуди

със твоя глас нахлу във стаята

прегърна ме със твоята усмивка.

"Здравей!" аз казах му приглушено

от страх да не прогоня слънцето

пречупило лъчите си в прозореца

в опит с нежност слънчева да ме разсъни.

И жива съм! Приветствам те живот със пълни шепи

и пия от уханната ти свежест

и нося мъничка частица обич

там дето той почива в мир.

И ръцете ми изтръпнали от нежност,

докосват милото лице, и устните ми шепнат тихо:

" Благодаря, че беше във живота ми, любими!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...