Утрото почука на прозореца

със твойте пръсти ме събуди

със твоя глас нахлу във стаята

прегърна ме със твоята усмивка.

"Здравей!" аз казах му приглушено

от страх да не прогоня слънцето

пречупило лъчите си в прозореца

в опит с нежност слънчева да ме разсъни.

И жива съм! Приветствам те живот със пълни шепи

и пия от уханната ти свежест

и нося мъничка частица обич

там дето той почива в мир.

И ръцете ми изтръпнали от нежност,

докосват милото лице, и устните ми шепнат тихо:

" Благодаря, че беше във живота ми, любими!"