21 ago 2020, 6:09

Пробуждане

1.2K 0 0

Утрото почука на прозореца

със твойте пръсти ме събуди

със твоя глас нахлу във стаята

прегърна ме със твоята усмивка.

"Здравей!" аз казах му приглушено

от страх да не прогоня слънцето

пречупило лъчите си в прозореца

в опит с нежност слънчева да ме разсъни.

И жива съм! Приветствам те живот със пълни шепи

и пия от уханната ти свежест

и нося мъничка частица обич

там дето той почива в мир.

И ръцете ми изтръпнали от нежност,

докосват милото лице, и устните ми шепнат тихо:

" Благодаря, че беше във живота ми, любими!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...