21 авг. 2020 г., 06:09

Пробуждане

1.2K 0 0

Утрото почука на прозореца

със твойте пръсти ме събуди

със твоя глас нахлу във стаята

прегърна ме със твоята усмивка.

"Здравей!" аз казах му приглушено

от страх да не прогоня слънцето

пречупило лъчите си в прозореца

в опит с нежност слънчева да ме разсъни.

И жива съм! Приветствам те живот със пълни шепи

и пия от уханната ти свежест

и нося мъничка частица обич

там дето той почива в мир.

И ръцете ми изтръпнали от нежност,

докосват милото лице, и устните ми шепнат тихо:

" Благодаря, че беше във живота ми, любими!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...