21 авг. 2020 г., 06:09

Пробуждане

1.2K 0 0

Утрото почука на прозореца

със твойте пръсти ме събуди

със твоя глас нахлу във стаята

прегърна ме със твоята усмивка.

"Здравей!" аз казах му приглушено

от страх да не прогоня слънцето

пречупило лъчите си в прозореца

в опит с нежност слънчева да ме разсъни.

И жива съм! Приветствам те живот със пълни шепи

и пия от уханната ти свежест

и нося мъничка частица обич

там дето той почива в мир.

И ръцете ми изтръпнали от нежност,

докосват милото лице, и устните ми шепнат тихо:

" Благодаря, че беше във живота ми, любими!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...