17 abr 2008, 20:03

Пробуждане

  Poesía » Otra
683 0 1

 

                    Събудих се след дълъг сън.

                    Светът сега е по-различен.

                    Страхът избягал е навън.

                    Оставил белег в мен.

                    Изгряваща звезда краси 

                                                      лицето ми.

                    Усмивка върху устните

                                                         цъфти.

                    Усещане за лекота и нежност

                                                          гали ме.

                    Изплувам цялата в лъчи,

                                                         играейки си с времето.

                     Докосвам утрото с отворени

                                                               очи.

                     Протягам две крила разперени

                     над пропастта, в която бях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...