17 апр. 2008 г., 20:03

Пробуждане

682 0 1

 

                    Събудих се след дълъг сън.

                    Светът сега е по-различен.

                    Страхът избягал е навън.

                    Оставил белег в мен.

                    Изгряваща звезда краси 

                                                      лицето ми.

                    Усмивка върху устните

                                                         цъфти.

                    Усещане за лекота и нежност

                                                          гали ме.

                    Изплувам цялата в лъчи,

                                                         играейки си с времето.

                     Докосвам утрото с отворени

                                                               очи.

                     Протягам две крила разперени

                     над пропастта, в която бях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...