17 апр. 2008 г., 20:03

Пробуждане

680 0 1

 

                    Събудих се след дълъг сън.

                    Светът сега е по-различен.

                    Страхът избягал е навън.

                    Оставил белег в мен.

                    Изгряваща звезда краси 

                                                      лицето ми.

                    Усмивка върху устните

                                                         цъфти.

                    Усещане за лекота и нежност

                                                          гали ме.

                    Изплувам цялата в лъчи,

                                                         играейки си с времето.

                     Докосвам утрото с отворени

                                                               очи.

                     Протягам две крила разперени

                     над пропастта, в която бях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...