17.04.2008 г., 20:03

Пробуждане

677 0 1

 

                    Събудих се след дълъг сън.

                    Светът сега е по-различен.

                    Страхът избягал е навън.

                    Оставил белег в мен.

                    Изгряваща звезда краси 

                                                      лицето ми.

                    Усмивка върху устните

                                                         цъфти.

                    Усещане за лекота и нежност

                                                          гали ме.

                    Изплувам цялата в лъчи,

                                                         играейки си с времето.

                     Докосвам утрото с отворени

                                                               очи.

                     Протягам две крила разперени

                     над пропастта, в която бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...