30 ago 2009, 12:50

Пробуждане

829 0 15

                                                  П Р О Б У Ж Д А Н Е

 

Морето спи.

Сънува сътворението.

Гърдите му търкалящо-накъдрени

издишват магнетизма на земята.

Превръщат го във ореол

с ухание на водорасли,

със вкус на сол.

 

След малко първите лъчи

ще го пробудят.

Но още спи.

Брегът го полюлява

върху ръждивата си пазва.

А горе гларуси крещят

една банална  рибена история

и йероглифно я записват върху пясъка,

преливащи от еуфория.

 

Морето спи.

Сънува сътворението.

Върху стоманената тел

на хоризонта

във полумрака балансира

разперила гребла

рибарска лодка.

 

Но изведнъж, като ленива котка,

зад нея се протяга ново слънце.

Учудено поглежда към света

и разпилява златни кълбеса

по морските волани.

Те се надскачват към брега

върху гърба на копчести калкани,

потръпващи от утринния бриз.

 

Достигат до крайбрежните скали,

които във екстазна роля

и във езическо мълчание

извършват безконечен ритуал -

да покоряват морското дихание

и да сломят стихийната му воля.

 

Земята и морето - залюляни

в хармонията на величав космичен такт,

обезумели от копнеж,

тела преплели

в един първично див

любовен акт.

 

                                                           Диана  Загора

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...