Пробуждане
П Р О Б У Ж Д А Н Е
Морето спи.
Сънува сътворението.
Гърдите му търкалящо-накъдрени
издишват магнетизма на земята.
Превръщат го във ореол
с ухание на водорасли,
със вкус на сол.
След малко първите лъчи
ще го пробудят.
Но още спи.
Брегът го полюлява
върху ръждивата си пазва.
А горе гларуси крещят
една банална рибена история
и йероглифно я записват върху пясъка,
преливащи от еуфория.
Морето спи.
Сънува сътворението.
Върху стоманената тел
на хоризонта
във полумрака балансира
разперила гребла
рибарска лодка.
Но изведнъж, като ленива котка,
зад нея се протяга ново слънце.
Учудено поглежда към света
и разпилява златни кълбеса
по морските волани.
Те се надскачват към брега
върху гърба на копчести калкани,
потръпващи от утринния бриз.
Достигат до крайбрежните скали,
които във екстазна роля
и във езическо мълчание
извършват безконечен ритуал -
да покоряват морското дихание
и да сломят стихийната му воля.
Земята и морето - залюляни
в хармонията на величав космичен такт,
обезумели от копнеж,
тела преплели
в един първично див
любовен акт.
Диана Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
