Aug 30, 2009, 12:50 PM

Пробуждане

828 0 15

                                                  П Р О Б У Ж Д А Н Е

 

Морето спи.

Сънува сътворението.

Гърдите му търкалящо-накъдрени

издишват магнетизма на земята.

Превръщат го във ореол

с ухание на водорасли,

със вкус на сол.

 

След малко първите лъчи

ще го пробудят.

Но още спи.

Брегът го полюлява

върху ръждивата си пазва.

А горе гларуси крещят

една банална  рибена история

и йероглифно я записват върху пясъка,

преливащи от еуфория.

 

Морето спи.

Сънува сътворението.

Върху стоманената тел

на хоризонта

във полумрака балансира

разперила гребла

рибарска лодка.

 

Но изведнъж, като ленива котка,

зад нея се протяга ново слънце.

Учудено поглежда към света

и разпилява златни кълбеса

по морските волани.

Те се надскачват към брега

върху гърба на копчести калкани,

потръпващи от утринния бриз.

 

Достигат до крайбрежните скали,

които във екстазна роля

и във езическо мълчание

извършват безконечен ритуал -

да покоряват морското дихание

и да сломят стихийната му воля.

 

Земята и морето - залюляни

в хармонията на величав космичен такт,

обезумели от копнеж,

тела преплели

в един първично див

любовен акт.

 

                                                           Диана  Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...