Пробуждане
852
0
1
Събуждам те по устните, понеже
от тях по-нежно място няма,
когато са безмълвни,
те са лоно
и оттам любов изтича като мляко
и стига чак до пръстите, които
земята ще докоснат,
но във нея
и капка няма да попие.
А аз ще бъда много чист и празен
като пролетно небе
в очите на пробуден,
докато притъмнее от крила
на мисли и на думи
помежду ни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вихрен Елбрусов Todos los derechos reservados
