Заключих се в измамното си щастие,
ръцете си протегнах към миражите на любовта
с надеждата, че ги достигам,
загубих се извън реалността.
Лутах се във лабиринта сложен,
търсех път към щастливата звезда,
и всеки път, когато го достигах,
пред мене се изправяше стоманена стена.
Отново тръгвах без посока,
връщах се и пак вървях,
не усещах даже, че съм тъжна,
не чух стоманения смях. ...