Пробуждане
Заключих се в измамното си щастие,
ръцете си протегнах към миражите на любовта
с надеждата, че ги достигам,
загубих се извън реалността.
Лутах се във лабиринта сложен,
търсех път към щастливата звезда,
и всеки път, когато го достигах,
пред мене се изправяше стоманена стена.
Отново тръгвах без посока,
връщах се и пак вървях,
не усещах даже, че съм тъжна,
не чух стоманения смях.
И как забравих да маркирам
пътищата, извървяните до днес,
поуките потънаха в забрава
и дори не забелязах, че стъпвам върху лед.
Подхлъзвах се по стръмните пътеки,
душата, гола, ми трепереше от срам
и сякаш невидими, ангелите леки
живота ми върнаха с нов плам.
Уж сънувам, а съм будна,
аз пътя си намерих изведнъж,
щастливата звезда проблесна
и обсипа ме със златен дъжд.
Стоманата се разтопи като посока,
отвори се пред мен врата
и тръгнах пак по пътя на живота,
пробудих се в реалността.
*** *** ***
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Трифонова Todos los derechos reservados
