Kent (Дора Трифонова)
78 26
5.07.2013 г., 21:42 ч.

Пробуждане 

  Поезия » Друга
700 0 3

Заключих се в измамното си щастие,

ръцете си протегнах към миражите на любовта

с надеждата, че ги достигам,

загубих се извън реалността.

 

Лутах се във лабиринта сложен,

търсех път към щастливата звезда,

и всеки път, когато го достигах,

пред мене се изправяше стоманена стена.

 

Отново тръгвах без посока,

връщах се и пак вървях,

не усещах даже, че съм тъжна,

не чух стоманения смях.

 

И как забравих да маркирам

пътищата, извървяните до днес,

поуките потънаха в забрава

и дори не забелязах, че стъпвам върху лед.

 

Подхлъзвах се по стръмните пътеки,

душата, гола, ми трепереше от срам

и сякаш невидими, ангелите леки

живота ми върнаха с нов плам.

 

Уж сънувам, а съм будна,

аз пътя си намерих изведнъж,

щастливата звезда проблесна

и обсипа ме със златен дъжд.

 

Стоманата се разтопи като посока,

отвори се пред мен врата

и тръгнах пак по пътя на живота,

пробудих се в реалността.

 

 

***   ***   ***

© Дора Трифонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??