8 feb 2014, 18:03

Прочетени

840 0 5

Прочетени

 

 

На К.

 

 

Бензин и пепел. Дъх на безнадеждност.
Две пагубно преплетени ръце
се търсят в свят на посивяла нежност.
Намират се, докоснали сърце.
То бие, още бие във гърдите.
Не чувства вече тягостна вина.
Не иска нищо, никого не пита,
разкъсало синджира на срама.
То чувства, още чувства, поругано
от устните на злостния вертеп.
Докато имам още твойто рамо
и дланите си някъде по теб;
докато ме обичаш, както вчера,
 и утрото е нашата мечта...
ръцете ни сами ще се намерят,
прочетени в стиха на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си ме вдъхновил, значи аплодисментите са за теб.
  • Великолепно е, обич. Продължавай все така.
  • Кети
    Никица

    Благодаря, че прочетохте.
  • харесах!
  • Цяла настръхнах, докато четях... намерих се в твоя стих! Ако само един единствен читател се намери в стиха ти, значи е стойностен! Аплодисменти!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...