29 abr 2016, 6:32

Прочети го

  Poesía » Otra
552 0 4

Престорен не обичам да живея,

очи в очи говоря в пряка реч.

По някога повярвай че немея,

приятели се търсят трудно веч.

Човек не знае с кой да тръгне днес,

стъпало по стъпало все ще се препъна.

Кога ли ще намеря точния адрес?

Отново в блатото не искам да  се върна.

Приятел! Покажи ми вярната пътека,

не бъди лицемер  и ти като онез.

Живота знам. Е огромна библиотека.

Прочети го! И тогаз излез.

В.Й. 27.04.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...